Едно от любопитните неща относно далечните дестинации е пътят до тях. Има няколко варианта, всеки от които има своите положителни и отрицателни страни. В настоящия пост ще ви разкажа за някои от тях и за последните ми три пътувания към морето:
Показват се публикациите с етикет пътнико свиден. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пътнико свиден. Показване на всички публикации
сряда, 27 ноември 2013 г.
понеделник, 9 септември 2013 г.
А бяхме малко на море... на Варна! : )
Започва кратката ни поредица постове за почивката ни във Варна. Държим да отбележим, че по една или друга причина Варна е на челните места в класациите ни за любим град, без значение как ще ви се сторят коментарите и бъдещите постове!
понеделник, 10 юни 2013 г.
Спомени от пътувания из страната и чужбина 4
История от преди ден-два: Пътувам с един автобус и гледам - шофьорът си говори по мобилния телефон. И се сещам за онзи път, когато пътувах с друг автобус и имах усещането, че може и да не стигнем... или поне не в съответното превозно средство:
сряда, 20 март 2013 г.
За четенето в градския транспорт
Обичате да четете? Къде? В тоалетната, в градския транспорт, на пейка в парка, вкъщи, докато навън вали? И ние така!
В този пост ще поговорим за четенето в градския транспорт.
петък, 15 март 2013 г.
Пазари
Обичам да ходя на пазар. Там е шарено и пълно с какви ли не плодове и зеленчуци. Според вида на пазара може да се продава и месо, риба, маслини, ядки, дрехи, обувки, три кебапчета на цената на две, 5 чорапа за два лева и така нататък.
понеделник, 11 март 2013 г.
На пазар
Скоро бях на шопинг приключение.
За да предотвратя евентуални бъдещи съдебни преследвания, нека наречем другите две действащи лица Грациела и Унуфри. Така.
Грациела иска да пообиколим, за да си хареса и купи обувки, яке и някоя готина блузка.
четвъртък, 7 март 2013 г.
Опит за кратка характеристика на част от шофьорите в Софийски градски транспорт
Старата школа – баш шофьора – малко по-възрастен от колегите си, с шкембе и усилил чалгата (явяваща се блед спомен за отминалите години, когато беше в междуградския или при товарните превози. Ех, и пари имаше, и Лепа Брена беше млада, абе, живот беше, пък сега това поколение сякаш е мутирало – в черно, с кубинки и разни обеци...
петък, 1 март 2013 г.
Спомени от пътувания из страната и чужбина 3
Ооооо, а колко обичам подлези с много разклонения, странни за мен гари и всякакви подобни лабиринти, където на никой не му е хрумнало да сложи табели... (ако пък има – трябва да ги видиш, като ги видиш – да ги разбереш... много сложно става! По-добре без!) Страхотно е чувството 40 минути да се луташ по празни перони и накрая да разбереш, че твоят влак си стои в гарата от един час и е единственият там...
понеделник, 25 февруари 2013 г.
Спомени от пътувания из страната и чужбина 2
Нямам проблем да питам хората да ме упътят до определена точка. Любопитното е, когато искам да стигна до място, което не знам как изглежда – жп гара, централна улица, кметство. Още по-забавно е, когато си лееееко кьорав – не че не виждаш, но не е и като да не се е случвало да седиш на метър от човека, с когото имаш среща, и да не си го видял... Хората ми казват: „Има табела. Няма как да я подминете!”. Моля?! Аз ли не мога да я подмина? Ха-ха. Ще направя кръгче (май съм се изгубил...) и ще я подмина втори път!
вторник, 19 февруари 2013 г.
Спомени от пътувания из страната и чужбина 1
Мъжете не обичат да питат за посоката? Не е вярно!
Аз съм мъж и обичам да го правя! Забавно е. Понякога е странно...
Веднъж попитах двама независими един от друг души (да
живее Основното правило в журналистиката!) за посоката. Казаха ми едно и също.
Сега като се замисля, не съм сигурен защо тогава реших, че са се объркали, и
тръгнах в друга посока. Да, разходих се около два-три часа повече от
очакваното, но пък опознах града! Кой град? Все едно! Пак да ида – пак ще се
загубя... Обичам да се губя! Дори в родния си град – така де, все едно си на
ново място, непознато и интересно...
сряда, 30 януари 2013 г.
Малката таблетопродавачка
 |
| Photo: xiquinhosilva |
Приказка, която чухме, докато бяхме на пътешествие из Северна Европа:
Живяла едно време в Дания една малка таблетопродавачка. Тя се занимавала предимно с продажбата на китайски таблети, но в асортимента, който предлагала, имало място и за други гаражни изделия.
неделя, 27 януари 2013 г.
До магазина и назад
 |
| Photo: Chris Waits; http://www.flickr.com/photos/chriswaits/6987483282/ |
Рубриката "Пътнико свиден" ще ви среща с най-вдъхновяващите и прекрасни места на този свят. В първия й брой ще се запознаете с магазина, от който авторът си купува хляб, шоколад и други работи:
Абонамент за:
Публикации (Atom)